Канибализъм в черна дупка: Звезди поглъщани от невидими гиганти
М алък брой първоначални черни дупки, преминали бързо през Вселената, единствено мигове след Големия гърмеж, може да са били уловени от звезди - тези антични черни дупки може към момента да се крият в сърцата на тези звезди през днешния ден, сочи ново проучване.
Откриването на тези хипотетични черни дупки - които биха се образували като горещи, плътни бучки материя, които са се срутили през първата секунда след раждането на Вселената - може да помогне да се докажат теориите за ранната Вселена и образуването на черни дупки. Въпреки това намирането на дребната част от звездите, които са съумели да заловен бързо движеща се черна дупка, слага някои провокации, споделиха създателите на проучването, представени от Live Science.
„ Смятаме, че първичните черни дупки, в случай че съществуват, би трябвало да прекосяват галактиката с голяма скорост “, сподели водещият създател на проучването Ърл Белингер, астрофизик от Института за астрофизика Макс Планк в Германия пред Live Science.
„ Ако би трябвало да срещнат звезда, тогава те най-вероятно просто минават тъкмо през звездата като патрон. И въпреки всичко дребна част от тези черни дупки, тези, които се движат постепенно, биха имали късмет да бъдат уловени от звезда. И в случай че го създадат, считаме, че може да успеем да ги намерим ", споделя Планк.
Според Белинджър и сътрудниците му, които разгласиха публикация, обсъждаща тази доктрина в The Astrophysical Journal, две неща ще се случат, в случай че тези теоретични мини черни дупки бъдат хванати от звезда.
„ Първата опция е, че черната дупка е толкоз дребна, че въобще не визира звездата “, сподели Белинджър.
„ Черните дупки с доста ниска маса даже не могат да удвоят масата си през целия живот на Вселената ”, споделя той.
„ Втората опция е, че черната дупка е задоволително солидна, с цел да пораства дейно, като гълтам звездата “, добави Белинджър.
Atom-size black holes from the dawn of time could be devouring stars from the inside out, new research suggests
— SPACELY (@blury___face)
Дали алените изостанали звезди в действителност са звезди на Хокинг, захранвани от черни дупки?
Предполага се, че първичните черни дупки имат маса до 100 000 пъти по-малка от тази на кламер, само че по-големи образци — доближаващи се до масата на метеорит или планета джудже — към момента могат да основат забележими резултати в звездите.
В подобен случай на " канибализъм в черната дупка ", както го назовава Белинджър, първичната черна дупка ще погълне звездата от вътрешната страна на открито, карайки ядрото на звездата да се разбърква и да излъчва спомагателна сила. Това би предиздвикало звездата да се издуе като алена гигантска звезда, само че без повишението на температурата, което се случва, когато звезди като слънцето минават през този развой, защото изчерпват водорода, захранващ нуклеарния синтез в техните ядра. Тези хладни червени колоси се назовават „ червени изостанали “ и астрономите са забелязали към 500 от тях.
Екипът е открил, че тези “червени изостанали ” са евентуални претенденти за „ звезда на Хокинг “ или звезди, захранвани от дребни черни дупки в ядрата си, тъкмо както именитият физик Стивън Хокинг за първи път предложи в публикация от 1971 г.
Наличието на черна дупка в сърцевината на звездите на Хокинг би могло да изясни за какво, макар че учените добре се оправят със звездната еволюция, еволюционните пътища на алените заблудили е мъчно да се очертаят. Като гледат по какъв начин пулсират и вибрират “червените изостанали ”, астрономите евентуално биха могли да дефинират дали този развой продължава в тези звезди.
Ако съществуват първоначални черни дупки, те биха могли да обхванат във Вселената - в това число и в нашия личен галактически комшия, прибавят откривателите. Високите скорости и извънредно дребните размери на тези обекти могат да обяснят за какво до момента са убягвали на учените.
„ Намирането на черна дупка е мъчно преди всичко, даже когато става дума за типична черна дупка, неведнъж по-голяма от масата на нашето слънце. Сега приказваме за черна дупка с масата на метеорит и размера на водороден атом " сподели Белинджър.
„ Смятаме, че множеството първоначални черни дупки биха били външни звезди, скитащи се из галактиката. Средно евентуално ще има една в границите на слънчевата система във всеки един миг. “
Сега екипът има намерение да изследва в допълнение по какъв начин черните дупки могат да изядат звездите от вътрешната страна и да употребява тази информация, с цел да следи пулсациите на своите претенденти за звезди на Хокинг.
Откриването на тези хипотетични черни дупки - които биха се образували като горещи, плътни бучки материя, които са се срутили през първата секунда след раждането на Вселената - може да помогне да се докажат теориите за ранната Вселена и образуването на черни дупки. Въпреки това намирането на дребната част от звездите, които са съумели да заловен бързо движеща се черна дупка, слага някои провокации, споделиха създателите на проучването, представени от Live Science.
„ Смятаме, че първичните черни дупки, в случай че съществуват, би трябвало да прекосяват галактиката с голяма скорост “, сподели водещият създател на проучването Ърл Белингер, астрофизик от Института за астрофизика Макс Планк в Германия пред Live Science.
„ Ако би трябвало да срещнат звезда, тогава те най-вероятно просто минават тъкмо през звездата като патрон. И въпреки всичко дребна част от тези черни дупки, тези, които се движат постепенно, биха имали късмет да бъдат уловени от звезда. И в случай че го създадат, считаме, че може да успеем да ги намерим ", споделя Планк.
Според Белинджър и сътрудниците му, които разгласиха публикация, обсъждаща тази доктрина в The Astrophysical Journal, две неща ще се случат, в случай че тези теоретични мини черни дупки бъдат хванати от звезда.
„ Първата опция е, че черната дупка е толкоз дребна, че въобще не визира звездата “, сподели Белинджър.
„ Черните дупки с доста ниска маса даже не могат да удвоят масата си през целия живот на Вселената ”, споделя той.
„ Втората опция е, че черната дупка е задоволително солидна, с цел да пораства дейно, като гълтам звездата “, добави Белинджър.
Atom-size black holes from the dawn of time could be devouring stars from the inside out, new research suggests
— SPACELY (@blury___face)
Дали алените изостанали звезди в действителност са звезди на Хокинг, захранвани от черни дупки?
Предполага се, че първичните черни дупки имат маса до 100 000 пъти по-малка от тази на кламер, само че по-големи образци — доближаващи се до масата на метеорит или планета джудже — към момента могат да основат забележими резултати в звездите.
В подобен случай на " канибализъм в черната дупка ", както го назовава Белинджър, първичната черна дупка ще погълне звездата от вътрешната страна на открито, карайки ядрото на звездата да се разбърква и да излъчва спомагателна сила. Това би предиздвикало звездата да се издуе като алена гигантска звезда, само че без повишението на температурата, което се случва, когато звезди като слънцето минават през този развой, защото изчерпват водорода, захранващ нуклеарния синтез в техните ядра. Тези хладни червени колоси се назовават „ червени изостанали “ и астрономите са забелязали към 500 от тях.
Екипът е открил, че тези “червени изостанали ” са евентуални претенденти за „ звезда на Хокинг “ или звезди, захранвани от дребни черни дупки в ядрата си, тъкмо както именитият физик Стивън Хокинг за първи път предложи в публикация от 1971 г.
Наличието на черна дупка в сърцевината на звездите на Хокинг би могло да изясни за какво, макар че учените добре се оправят със звездната еволюция, еволюционните пътища на алените заблудили е мъчно да се очертаят. Като гледат по какъв начин пулсират и вибрират “червените изостанали ”, астрономите евентуално биха могли да дефинират дали този развой продължава в тези звезди.
Ако съществуват първоначални черни дупки, те биха могли да обхванат във Вселената - в това число и в нашия личен галактически комшия, прибавят откривателите. Високите скорости и извънредно дребните размери на тези обекти могат да обяснят за какво до момента са убягвали на учените.
„ Намирането на черна дупка е мъчно преди всичко, даже когато става дума за типична черна дупка, неведнъж по-голяма от масата на нашето слънце. Сега приказваме за черна дупка с масата на метеорит и размера на водороден атом " сподели Белинджър.
„ Смятаме, че множеството първоначални черни дупки биха били външни звезди, скитащи се из галактиката. Средно евентуално ще има една в границите на слънчевата система във всеки един миг. “
Сега екипът има намерение да изследва в допълнение по какъв начин черните дупки могат да изядат звездите от вътрешната страна и да употребява тази информация, с цел да следи пулсациите на своите претенденти за звезди на Хокинг.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ